Хайдутин може да бъде забавен за всеки

Хайдутин може да бъде забавен за всеки

Blog Article

          Пространството, което обхваща разказът в поемата, е пространството на българските земи, обозначени с най-важните за българите географски обекти. За всеки българин имената Пирин, Стара планина, Странджа, Бяло море, Дунав, румелийските полета (днешна Тракия) са знаци на българското, родното.

Чета, начело с Иван Кулин, Еремия Българов и Найден Пешов, преминава от Зайчар през Връшка чука в България.

.. Да чуят моми и момци/по сборове и по седенки,/юнаци по планините/и мъже в хладни механи...“)

Облик Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка

Организираното съпротивително въоръжено движение по българските земи срещу централната османска власт е известно в българската историография като хайдутство.

Други били изгаряни живи или умъртвявани по друг жесток начин от креативните либерални турски власти.

Докато образите на хайдутите са идеализирани, разкрити в най-добрата си светлина, образът на чорбаджията е показан напълно в отрицателна светлина.

За представянето на тези земи е използвано олицетворение – те пеят и прославят закрилника на народа. Така с пеенето им се придава качество, присъщо на човека.

                                                     Прочути хайдути

          Песента обединява територията на поробената родина („Затуй му пее песента/на Странджа баир гората, на Ирин-Пирин тревата;/меден им кавал приглаша/от Цариграда до Сръбско/и с ясен ми глас жътварка/от Бяло море до Дунав – /по румелийски полета.

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

Ангарията се превръща в закон, произволът – в система. Изобилстват документи, които говорят за безброй издевателства, заграбване на земи, изнасилвания, завличане на българки в харемите, липса на правосъдие, убийства и грабежи.

          Чавдар е представен и в диалога с майка си. В думите, с които се обръща към нея, се проявява характерът му – неговата нетърпимост към личното унижение и към страданието на народа, както и решимостта му да бъде борец за справедливост.

В обръщението „мале" е скрита любовта - признателност на малкото момче и неговата готовност да помогне на майка си. Тази топлота и сърдечност хармонират със страданието на българката. Образът на Чавдар става обаятелен. Той е изпълнен не само Хайдутин с гняв, но и с нежна обич. Любовта към майката и бащата, състраданието към тях насочват към морала на бъдещия хайдутин - сърдечна, човечна отзивчивост към страдащите и решителна непримиримост към носителите на злото. А болката, скръбта на майката подсказват за неговата съдба - всеотдайна саможертва за свободата на човека и на родината.